Въз основа на конкретни проучвания за езиковата практика на първите възрожденци (Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Йоаким Кърчовски, Петър Берон) и на някои дамаскини от ХVІІІ в. се установява постепенен преход в развитието на българския книжовен език, отсъствие на прекъсване между донационалната и националната епоха. Българският книжовен език през Възраждането продължава започналите процеси, естествено, с оглед на нови задачи и в нови обществени и културни условия.
Çeviri yapılırken hata oluştu. Tekrar hemen çevir butonuna tıklayınız.