Софроний проявява съзнателно отношение към езика на съчиненията си. Той разсъждава и за книжовния език, и за състоянието на говоримия език; наясно е за предимствата и недостатъците на народната реч, когато е използвана за писмено общуване. Основно положение в езиковите възгледи на Софроний е, че книжовниците трябва да пишат така, че да бъдат разбрани от «прости и неучени человеци», а «простий болгарский народ да разумеет сказуемое». По този начин чрез въвеждане на говоримия език в книжнината, ще бъде осъществена и програмата за народна просвета. Софроний различава добре съвременния му народен език и писмената практика на дамаскинарите от езика на старата българска книжнина и на печатните богослужебни книги.