Софроний се стреми да пише на достъпен език: «к разумению болгарскому простому народу», но среща много трудности. В послесловието към Първия видински сборник (0000 г.) подобно на Паисий той изповядва, че не бих изперва учен и изкусен в граматиках и в правописаний, но просто написах». Езикът на старата книжнина е бил вече неразбираем не само за обикновените хора, но и за много свещеници. Ето защо вместо на този старинен език трябва да се пише «на простий болгарский язик, каквото хоратиме нии». Но народната реч по това вре ме още не е достатъчно богата, за да може само с нейните изразни средства да бъде оформен национален книжовен език: «не может бо изполнити болгарский язик вся слова и наречей словенскаго язика». Освен това говоримата реч не е обработена за литературна дей ност. А по време на робството са забравени много стари славянски думи и са заменени с чужди.