Установява се зависимост между характера на езика и жанровите особености на Софрониевите произведе ния. В творби със светско съдържание - превода на «Езоповите басни>> (Втори видински сборник) и в автобиографията (сборник «Изповедание православной вери») - особеностите на народната реч са отразени последователно. Ето един пример от «Езоповите басни>>: Едно магари облякло ся в асланска кожа и ходило та плащи- ло другите скотове и хочело да уплаши и лясицата, а тия му рекла. <<Ала и аз хочех да са уплаша от тебе, да не бих чула като ревяще.» Софроний разказва живо, увлекателно и непринудено за различни случки и събития с своя живот. В този вид разказ авторът пред- почита изразни средства на говоримата народна реч, например съвременни, а не падежни форми, членни форми; да-изречения вместо инфинитивни форми, изявителни и преизказни глаголни форми; в изречението словоредни особености; в лексиката и фразеологията изрази като лют студ, удари една чума, ходихме колко два часа и от пек запрехме, и като минахме оная река, светна ни мало на очи, имах намерение, пари за