От богатото книжовно творчество на Софроний най-голямо значение за развитието на книжовния език през XIX в. има «Неделникът>> (0000), единственото отпечатано съчинение на видния възрожденец. Тази книга съдържа черковни слова, подредени спо ред годишните празници. Тя е преиздавана няколко пъти и е била широко разпространена през миналия век под името «Софроние». От анализа на езиковите особености се установява, че основата на <<Неделника>>>> е народна, новобългарска. Народните езикови черти са най-многобройни в областта на морфологията, например при глаголите (да-конструкции вместо инфинитив, образуване на бъде ще време, употреба на преизказно наклонение ) и при съществителните имена (членувани форми), а по-малко при местоименията. Авторът често използва народни съюзни средства в строежа на сложното изречение.