Ето защо в ⟪Неделника» са отразени и немалко книжовни езикови черти, например фонетични: сон, дожд, лев, судба, клятва, первий, долг, корабл и др.; морфологични падежни форми (но в сравне ние с аналитичните конструкции те са четири пъти по-малко), архаични форми на местоименията; в лексиката думи с книжни фонетични и морфологични особености, предпочитане на думи с книжна употреба вместо равностойни синоними от народната реч. Първият приемник на Паисий се стреми да наложи живата народна реч като основа на новата книжнина, но същевременно допъл ва тази основа с езикови средства от по-богатата и обработена книжовна фрма - черковнославянския език. По този път продъл жава изграждането на книжовния език и през следващите десетилетия на XIX в.