Турският език в България: между пропагандата, семейството и училището
Писателите Азиз Таш и Емине Садкъ за начина, по който политиката, новите начини на комуникация и традициите оформят езика на етническите турци
Автор: Емине Садкъ
С прокарването на кабелна телевизия в Исперих, във вкъщи влязоха няколко турски канала. Тогава съм била на не повече от десет години. Единствената друга медия на турски език, която стигаше до нас, беше музикалната радиостанция със стари турски песни тюркю, които дядо ми слушаше в шивашкото си ателие.
Освен звук вече имахме и картина на турски език, изобщо – картина от и за Турция, която преди събирахме основно от разказите на изселените ни роднини.
Онова, което силно ме объркваше обаче, бе, че както роднините ни, така и хората от новите кабелни канали говореха по друг начин. Думите звучаха по-завъртяно и сложно, отколкото бяхме свикнали да ги изговаряме в Делиормана. Някои думи и изрази чувах за първи път и нямах никаква представа какво означават.
И родителите ми не знаеха. Сега вече по ги разбират. За последните осемнадесет години преминаха интензивен курс по турски сериали. Но въпреки това, въпреки всички екскурзии до Анталия и Одрин, въпреки социалните мрежи, много малко хора в Делиормана говорят като хората от телевизията.
Нито пишат на турски. Освен в социалните мрежи, но рядко по съществуващите граматически правила, защото такива всъщност няма. Или поне не се задават нито в семействата, нито в училище, нито изобилства литература или печат на турски език в България.
Спомням си първия разговор, който проведох в Турция. Опитах се да спазаря таксито от летището в Коня до хотела. Шофьорът ме изгледа странно, сякаш бях пристигнала от друго време.
“Защо говориш като стара баба?“, попита ме.
За да разбера защо звуча като стара баба, поговорих с Азиз Таш, преводач от турски и арабски, поет и писател, който добре познава турския език както в България, така и в Турция. Ето какво казва той...
“За произхода поне на част от турскоговорящото население в България, се твърди именно, че е от Коня. Реакцията на местните хора, които са те чули как говориш, потвърждава подобни тези за произход на местните общности от различни части на Анадола.
Другата причина, че въпреки младостта си звучиш като стара баба, е, че през по-голямата част на XX век, по чисто политически причини, турският език в България е бил изолиран от този в Република Турция. И докато там са протичали бурни реформи не само в обществените, но и в езиковите порядки, тукашният турски е консервирал някогашния тамошен турски и за капак, се е развивал в социалистическа славяноезична среда.”
Турският език в България преминава през сложни исторически процеси – през затваряне на училища, институти и медресета; изолирането и провеждането на сложни реформи и подмяна на лексиката му; до заличаване на всякакви печатни издания на турски език и стигнем до пълната забрана за говоренето и изучаването му.
Развитието в “социалистическа славяноезична среда” БКП е наричала “обогатяване на речниковия фонд и граматиката на турския език”. Една от целите на “специално създадената комисия” е била да подмени езика в печата, радиото и литературата и полека турските думи да бъдат заменени с български. Някои журналисти и писатели се съпротивляват на подобни промени, но въпреки това туркоезичната медийна среда в България започва да се променя.
“При разговор с пишещия на майчиния си език писател Сабри Тата”, разказва Азиз, “един от бъдещите инициатори на ”Възродителния процес“ Георги Джагаров твърди, че ако авторите с турски произход в България искат да придобият световна известност в областта на литературата, трябва да пишат на български. Тата се опитва да му обясни, че мисли на турски и затова пише на турски, но в подкрепа на думите си Джагаров самоуверено лъже, че Назъм Хикмет е станал известен, защото е писал на руски. Когато турските училища, а след това един след друг и малкото на брой турски вестници и списания в България биват закрити, авторите и читателите-турци са лишени от естествената среда за изучаване и развиване на майчиния си език и той неминуемо преминава на режим оцеляване.”
Липсата на тенденции и на граматическо обновяване на езика водят до консервирането му. Думи и конструкции, които в Турция отдавна са променени, следователно забравени, могат да бъдат чути тук. Последствията от това са ясни:
Много от турскоговорящите в България са преносители на застаряваща форма на език без писменост.
Според Азиз, който е роден в Източните Родопи, по-близо до Турция, много малко млади хора вече звучат архаично, само някои възрастни:
“…които не могат или не искат да превключат на по-съвременен турски. Това се дължи на факта, че те активно си общуват със свои по-възрастни роднини и по-рядко се случва да пътуват до Турция или да гледат турски канали. Такива хора използват много архаични думи.”
Племенницата ми, която е на шест години, нарича турския език “бабеш