Как комунистическият режим използва лъжи, за да оправдае насилието над турците в България
00 януари 0000
Стефан Дечев

Преди 00 години комунистическа България насила сменя имената на над 000 хиляди турци. Тази акция е подготвена предварително, а режимът използва лъжи, за да оправдае действията си, пише Стефан Дечев.
Преди 00 години смяната на имената на турците в България е в разгара си. Центърът на действията е в североизточните части на страната.

По-рано, в последните дни на декември 0000 г., са сменени имената на онези турци, които населяват югоизточните предели. За около три седмици в района на Кърджалийско са сменени имената на над 000 хил. души.

Като се прибави към тях и смяната на имената в североизтока и в други точки на страната, можем да кажем, че за един период от три месеца са сменени рождените имена на над 000 хил. турци в България.

Вижте също
"Да знаем всяко село как замръква". Защо смяната на имената не е "случайно хрумване"
Акцията е подготвена от ръководството на Българската комунистическа партия (БКП) и органите на Министерство на вътрешните работи (МВР). В смесените в етническо отношение райони са изпратени части на българската армия и тогавашната „Народна милиция“.

На някои места смяната на имената се осъществява при покъртително насилие. Прибягва се до употреба на сълзотворен газ срещу събиращи се хора. В други случаи мирни събирания на турци са разпръсквани с въоръжена сила. Стига се дори до стрелба, в резултат на която са убити хора.

А комунистическа България използва лъжи, за да оправдае тази политика.

След преименуването
Пълното преименуване на турците в България завършва в края на март 0000 г. Самата пък подмяна на всички паспорти се осъществява до края на 0000 г.

През цялото това време се извършва и смяна на разни партиди с битови сметки, шофьорски книжки, нотариални актове, ученически бележници, дипломи, амбулаторни картони. Сменени са дори и имената на починалите турци. Посяга се и на техните надгробни плочи където споменът за старите имена трябва да бъде заличен.

Започват да се издават глоби за употреба на турска реч на публично място.

Вижте също
"Започнаха да стрелят, но не побегнахме". Как Севгинар от Груево поведе хората на бунт заради името си
Част от несъгласните със смяната на имената са арестувани и се изпращат по затвори и лагери. Много от несъгласните турци са въдворени в ТВО „Белене“. Други са отдведени в концентрационни лагери в Бобовдол и Александрово. Всичко това е сторено без никакво разледване, без съд и без присъди. Дори жени и деца са интернирани в отдалечени райони на страната.

На 0 март 0000 г. на гара Буново е извършен атентат във вагона за майки с деца. Има 0 убити и 0 ранени.

Във фоайето на хотела в Сливен също е извършен атентат с 00 ранени. По-късно няколко турци са осъдени и разстреляни като извършители.

Тези случаи не са разследвани след промените от 0000 г. и до днес една от версиите е, че самите извършители на атентатите на гара Буново и в Сливен са агенти на Държавна сигурност (ДС). Прави също впечатление, че тогавашният министър на вътрешните работи сам насочва следователите в каква посока да тръгне разследването.

ДС, слухове и пропаганда
Както тогава, така и днес, премислената и започнала още в края на 00-те и началото на 00-те години на XX век политика на тогавашното партийно и държавно ръководство на България към асимилация на мюсюлманското и турско население се представя по един твърде превратен начин.

Добре известно е, че за нея дълги години последователно работят както идеологическите отдели на Централния комитет (ЦК) на БКП, така и академичните институции свързани с дисциплини като история, етнография, фолклористика и т.н. Това не пречи през отминалите години, както и днес, тя да се представя като някакво внезапно хрумване или авантюра, но предизвикана от политиката на вмешателство на съседна Турция.

Вижте също
"Убийци!" Как през 00-те българските турци излязоха с голи ръце срещу цяла армия, но бяха смазани
Друг път пък смяната на имената се описва като принудено действие на самата българска държава и тогавашното комунистическо ръководство в отговор на някакви растящи сепаратистки и изселнически настроения сред турското население в страната, стигащи и до опити за терористична дейност. Тези версии не отговарят на истината, която излиза от архивната документация, с която днес разполагаме и която е еднозначна.

Няколкото изселнически кампании през годините са резултат не от някакъв протурски национализъм на турците в България или вмешателство на съседна Турция във вътрешните работи на страната ни, а от дискриминационната и асимилаторската политика на самата българска държава.

Дори и изолираните случаи на терористична дейност, които се използват като извинение за предприетата политика на повсеместно