Силната миризма на нужния асфалт и опиянението от пари и власт през последните най-нови години погубиха чистия разсъдък, замърсиха чистия въздух и ограничиха свободната воля в област Кърджали. Управленският подход и безцеремонният натиск наложиха страх за хляба в дома и семейството и посяха несигурност за утрешния ден! Една партия, замислена и създадена като защитник на човешките права и свободи, бе брутално превзета отвътре и нагло открадната. Днес тя вече има злобно и непознаваемо лице и навява спомени за БКП, опитвайки се да наложи тотален контрол над живота ни. Вече тръгнаха репресии над смелите, заглушава се свободният глас, ограничава се свободната воля и под натиск се натрапва "избор", от който хората най-вероятно ще се срамуват още тази година. Човекът, самообявил се за велик лидер на малцинствата, всъщност е изключително неприемлив и крайно чужд за нас. Това не е мнение, това е факт, който е толкова видим и толкова фрапиращ, че се чудя на неистовите напъни да се завладеят душите на живите и се замъгли спомена за починалите ни предци! Ето това посегателство над духа ни никога не бих простил на лакеите! Непростимо е и да превръщаме политиката в кочина и тя да е кална баня за нечисти сумисти. Аз знам, че в един момент разумът ще надделее и ще дойде осъзнаването! Неизбежно е хората да се запитат кого следват и къде са тръгнали. Тук не вярваме на тези, които не са споделили с нас радостта и болката си и не са яли хляб с катранени ръце...

Ние обичаме гости, но Кърджали не е баклава за гладни политически туристи! O kadar!